Ипаморелин е синтетичен пентапептид, описан за първи път от изследователска група на Novo Nordisk в края на 90-те години. Той е изграден от неестествени остатъци — включително позиция на аминоизобутирова киселина и замествания с D-аминокиселини — които му придават протеолитична стабилност, а ролята му в литературата е тази на селективен лиганд на грелин-рецептора (GHS-R1a) за сравнителна характеристика in vitro.
Структура и категория
В клетъчните тестове ипаморелин действа като агонист на грелинния рецептор (GHS-R1a). Публикуваният профил на рецепторната му селективност спрямо свързаните G-протеин-свързани рецептори е това, което го превърна в стандартен референтен лиганд в тестове за свързване и сигнализиране; данните за селективността зависят от теста и клетъчната линия и трябва да бъдат проверени в изследваната система.




